Ако трябва
Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда,
от калта – мека прах, за подбити до болка нозе...
Не приемам амнистии! Смела съм. Нека ме съдят.
А вината ми? Обич, която душата ми взе...
Ако трябва да топля с две длани душата си птича,
стомна пъстра да стана и извор за жадни сърни,
ще го сторя. Все още горя, а не тлея. Обичам,
нищо земно и ваше небесното в мен не сменѝ.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
