Ако знаеше само
Ако можеше да погледнеш
живота ми с моите очи,
болка от преживяното
щеше да изпиташ и ти.
Свеждах глава,
когато ме подминаваше -
страдах, болезнено изживявах
твоята безконечна игра.
Не се живее с пари, коли, жени...
защото идва ден за равносметка,
от която жестоко боли.
Нищетата е била спътник
на мене и мама,
ако знаеше само
колко много съм плакал
на нейното рамо...
Престанах да вярвам
на благородните ù лъжи...
Къде беше, татко, че прегръщах
снимката ти и мама?
Колко много ми липсваше -
с теб се "боричках"нощем
в сънищата си само,
а денем на прозореца,
с опряло носле на стъклото,
те чаках и плаках,
но теб все те няма... няма.
Сега виновно си свел глава -
имаш нужда от мен, нали?
Но... аз ще реша
дали съм ти син,
а ти моят баща?!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
