Акрил за самотни дни

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ

Избухва листопадът над баира –

в оттенъци от охра и кармин.

Къде ли из пейзажа се намирам?

И ти без мен защо си тъй самин?

Таила съм надежда да те срещна,

но пътищата криеха от нас

паролите за нощите горещи,

настройките на верния компас.

Когато мислех, че си много близо –

ще те докосна, вдигна ли ръка,

уханието на изпрана риза

потъваше във мен като в река.

Задръстена от дребни битовизми,

угарки и утайка от кафе,

горчив ми беше всеки мътен изгрев –

догарящ въглен от аутодафе.

Със теб ще си останем непознати –

сърдечния ми дневник не си чел.

Дано накрая Бог да ме изпрати,

където любовта е без предел.