АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин?
Таила съм надежда да те срещна,
но пътищата криеха от нас
паролите за нощите горещи,
настройките на верния компас.
Когато мислех, че си много близо –
ще те докосна, вдигна ли ръка,
уханието на изпрана риза ...