Aug 7, 2024, 6:35 AM

Актьорите направиха поклон

  Poetry
554 0 0

Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.

Познатите мъже я придружават.
Защо ли я подпират под ръка?
Неравности! Жената не внимава!
Опитвам се на глас да изрека

нелеката ѝ болка, пред която
душата ѝ се срива като сън.
Детето ѝ държи се за полата
на майка си, ударена от гръм.

Ударените хора не умират.
Удареното струва свобода.
Тъгата от години ме раздира.
Целувам я... Душата е сълза.

Разбирам ли защо ме изостави?
Разбирам ли какво е да си сам?
Ранените за слабите са прави.
Душата ми умираше от срам.

Пътеката изкуствена пустее.
Изкуството е в длани на жена.
На сцената се сбиваха за нея
мъжете от тъгата на града
...

Един я пожелал и се отнесъл
в очите на поредния запой.
Животът на мечтите му е весел,
но знае ли илюзията той,

която безпощадно повелява,
когато си в копнежите си сам,
жената илюзорно да ти дава
познатия на чувствата ти плам?

Познатото е толкова жестоко –
обичаш и даряваш топлина...
Разбираш, че душата ти е стока
в ръце на непрогледнала жена.

Жената обещава ти дечица
!
Разменната монета е това.
Под удари на нечии камшици
велико самотата ти запя.

Запяха светлините отвисоко.
Разнесе се естественото „Уау!“.
Усетихме, че някой включи тока.
Настъпваше ли време за финал?

Жената се усмихваше – щастлива.
Изчезваше сърдитият ѝ тон.
На сцената мигът се разотива.
Актьорите направиха поклон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...