„Алангле“ сонет (по шексПиромански)
„Алангле“ сонет
(по шексПиромански)
Усмихваш ли се?... Вече се облизваш!
Читателю, приготвям ти сонет.
Духовния ти глад за да обгрижа –
подбрах чудесен азбучен котлет.
Бульон езиков кипнах със подправки.
В накълцаната буквена кайма –
венеца си нароних за добавка!
И листа свих – сарма, подир сарма.
В главата си – дано получа стих –
оставих всичко тихо да бълбука.
Замислен – с удивление открих,
че клапана изпусна облак скука...
Май загорих го... Секна ти смеха!
Но има гладни – ровят из сметта.
© Борис Борисов All rights reserved.
