Алармата на новата съседка
Алармата на новата съседка
Една аларма, силно избръмча!
Разбуди ме към четири в леглото.
Нервирах се, и с яка ругатня
наметнах над пижамата палтото,
и с дългата точилка във ръка
аз взех да чукам силно по тавана.
Съседът да събудя през нощта,
за гушата нервиран да го хвана!
За жалост моят напън не успя,
точилката се пръсна на парчета!
Алармата дори и миг не спря,
тресеше в нас бутилки и шишета.
Обух веднага гладен панталон,
запретнах на палтото два ръкава,
и както бях надъхан от нагон
да псувам по заспалата държава,
аз звъннах с гняв на новия съсед
да му поискам сметка, че ме буди,
преди часът да е ударил пет
и този град от сън да се пробуди.
Звънях ядосан някъде към час,
звънецът почна леко да прегрява,
и тъкмо да се върна пак у нас
да пийна чай от лайка и тинтява,
блиндираната, лъскава врата
пред мен - наполовина се отвори
и някаква, разчорлена жена,
по нощница пред мен се ококори!
Веднага разпознах, коя бе тя:
пред мене беше бившата любима.
Една змия с ужасно гаден нрав,
в която аз бях влюбен цяла зима.
Усетих, как ме прасна яко ток
от мрежата с високо напрежение.
Изпаднах за секунди във амок
от гледката с омразното видение.
А бившата ми, също ме позна,
поправи си - два кичура в косата,
усмихнато подаде ми ръка
и две гърди изпъчи на вратата.
Нахвърлих се на нея, като лъв
гладувал сред саваната с години.
Усетих как, заспалата ми кръв
бушува в мен към щръкналите дини!
Побърквах я навярно близо час,
без да пестя - вулгарните си думи.
Обиждах я, ругаех я на глас,
за многото скандали помежду ни.
След този ден, щом чуя да звъни
алармата на новата съседка,
аз ставам, мия всички слабини
и хуквам към “омразната” брюнетка.
Юри Йовев
февруари 2025 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
