на Дамата отляво - до сърцето ми
Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата.
Над бездната се рее Албатросът.
Крилата Му се плъзгат - неми сенки,
по гладката, полегнала безбрежност,
над Кули островърхи - звездни котви.
В една от Кулите навярно Го очаква
в съня си древен Спящата Принцеса.
Долита Той през страшната еднаквост ...