Албена
Грешна беше тая жена, но беше хубава.
Йордан Йовков, "Албена"
Заклеймиха я в селото: "Вещица!"
Всяка вечер до Дявола ляга.
И не пали за Господа свещи тя -
търси билки по росни поляни.
А очите ѝ! Като ножове
се забиват дълбоко в душата.
Тази сила от Ада е вложена
във гледеца - ведно с тъгата.
И снагата ѝ... Боже, помилуй!
Не жена, а копринена нишка!
По земята не стъпва, а плува
сред морето от мъжки въздишки.
Самодивите нощем с нея
все танцуват по хорища скрити.
Само сови и вълци им пеят
докато ги разгонят петлите.
Не е читава! Нощем луната
в косите си тихо люлее
и по съмнало нишки от злато
пак втъкава в платната си бели.
Заклеймиха я в селото: "Грешница!"
С камък всеки замахна насреща.
И оказа се истинска вещица -
без да трепне от страх ги посрещна.
С остриетата сини прониза
всеки, дръзнал ръка да повдигне.
В бяло-лунна тъкана риза
над тълпата за миг се издигна.
Вълци, сови и самодиви
ѝ поднесоха змийско биле,
а коприната на снагата ѝ
се превърна във стрък коприва.
И отдъхна си селото. Свърши се!
Най-голямото зло си отиде!
Но във всеки по нещо се скърши...
Красотата остана без име.
"Момчета, дръжте, не я давайте. Какво е селото без Албена!"
03.06.2019 г.
гр. Пловдив
© Валентина Драгнева All rights reserved.
