Алчност
Алчност
Къде си? Незряща съм за теб.
Понякога съм мислила
дали не е дефект,
че тъй далечна си.
Във тоз материален век,
залисани в гигантски планове,
мнозина те прегръщат
и потъват в блянове,
живота посвещават си
на тъмни кланове...
Къде ли твойте плодове
ще отнесат?!
Души им пусто
в басейни показни кънтят,
не схващат, че във тях
не само себе си, децата си мърсят...
А някои след туй
зад Бога мил се крият
със дарове, параклиси, икони,
и тайно се надяват да ги приюти,
душите им във Рая да измие.
Бог всичко ни прощава.
Душите той пречиства и калява.
Дано изтръгне ги от теб
и с вечната Любов ги окрилява!
------------
Къде си? Не, не се извръщай.
Щастлива съм,
че в тези времена
не съм те срещнала,
не съм пред теб на колена.
© Криси All rights reserved.
