Индиана (Криси)
216 7914
11.12.2007 г., 8:24 ч.

Алчност 

  Поезия » Друга
950 0 28
 

Алчност

 

 

Къде си? Незряща съм за теб.

Понякога съм мислила

дали не е дефект,

че тъй далечна си.

Във тоз материален век,

залисани в гигантски планове,

мнозина те прегръщат

и потъват в блянове,

живота посвещават си

на тъмни кланове...

Къде ли твойте плодове

ще отнесат?!

Души им пусто

в басейни показни кънтят,

не схващат, че във тях

не само себе си, децата си мърсят...

А някои след туй

зад Бога мил се крият

със дарове, параклиси, икони,

и тайно се надяват да ги приюти,

душите им във Рая да измие.

Бог всичко ни прощава.

Душите той пречиства и калява.

Дано изтръгне ги от теб

и с вечната Любов ги окрилява!

------------

Къде си? Не, не се извръщай.

Щастлива съм,

че в тези времена

не съм те срещнала,

не съм пред теб на колена.

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??