Алеи простряни в тишина,
откраднали на хора стъпки,
лежат в умора сред цветя
разцъфнали със нови пъпки.
Над тях дърветата се чудят,
защо са толкоз натъжени,
листа тъгата тяхна пъдят,
шумят усмихнати, зелени.
Тревички малки, притаени
подстригани и във редици,
докосват прагове студени,
шептят със своите странѝци. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up