Алеи
Алеи простряни в тишина,
откраднали на хора стъпки,
лежат в умора сред цветя
разцъфнали със нови пъпки.
Над тях дърветата се чудят,
защо са толкоз натъжени,
листа тъгата тяхна пъдят,
шумят усмихнати, зелени.
Тревички малки, притаени
подстригани и във редици,
докосват прагове студени,
шептят със своите странѝци.
И вятър топъл пак ги гали,
разказва дълго за съдбата,
че няма радост, ни печáли
всевечно живи на земята.
Алеи задъхани в деня,
усетили надежди, тръпки.
Лежат притихнали в нощта,
замислени за хорски стъпки.
18.09.2017
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
