Sep 19, 2017, 2:12 PM  

Алеи 

  Poetry » Other
405 0 7

                Алеи простряни в тишина,

                откраднали на хора стъпки,

                лежат в умора сред цветя

                разцъфнали със нови пъпки.

 

                Над тях дърветата се чудят,

                защо са толкоз натъжени,

                листа тъгата тяхна пъдят,

                шумят усмихнати, зелени.

 

                Тревички малки, притаени

                подстригани и във редици,

                докосват прагове студени,

                шептят със своите странѝци.

 

                И вятър топъл пак ги гали,

                разказва дълго за съдбата,

                че няма радост, ни печáли

                всевечно живи на земята.

 

                Алеи задъхани в деня,

                усетили надежди, тръпки.

                Лежат притихнали в нощта,

                замислени за хорски стъпки.

 

                 18.09.2017

                  Пловдив

                  

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??