Александър

May 31, 2014, 12:16 PM

Poetry » Civilian

596 0 0

на моя внук
Аз твоето име изричам.
С него дойде у дома.
Очите ти, тъй натъжени,
подсказват ми малко вина!
Пораснал отдавна над мене,
ме гледаш с укор едва.
Защото аз все питам - къде си?
А искаш дори да мълча!
И мислите твои все тичат
из този квартал тъй познат.
По твоето красиво момиче. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Нищо не е наужким
Two words

I play with words, I live through them, I make them hurt, build them in frames, which I crush, or th...
Revelation 3-11

Hope lies deep under the water buried useless for a thousand years, where it's ashes no one gathers ...
You

You are the rose in my garden, you are the luck in my cards. You are the stimulus of my feelings, yo...

More works »