И ето -
изправих се пред него,
но само с думи -
не очи в очи,
и знаех, че завинаги ще бъда негова -
макар далече от топлите очи,
уви...
Изправих се пред него -
малка, жалка, чужда
(ако щеш, дори),
а просто исках да му кажа -
"Обичам те" и "Остани"...
Не беше лесно този мъж да се обича,
все пак име славно носеше -
на крал,
пък и беше снажен, достолепен и зрял...
Не беше лесно да обичам този мъж,
все пак скитница с най-просто име бях,
но негов избор ме направи той
и от блудницата нехайна -
в кралица се превърнах завчас...
И знам, че малко късно го открих,
но се научих да го обичам, за миг...
Или може би ужасно закъснях?!,
но обичайки го -
пред кой е трябвало да коленича,
разбрах...