Алея на спомените

Poetry

584 0 1

Назад в годините поглеждам,

тръгвам по извървяната алея,

а бъдещето своето нарежда –

след миналото аз да оцелея.

Но, друго желае моето сърце,

минало и бъдеще да се слеят,

спомените стари в голи ръце –

между тях и аз по дългата алея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Сливане на минало и бъдеще - това е магията на живота!

2014-11-30T15:45:15+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0