Dec 9, 2008, 10:20 PM

Алтер-его

773 0 0
Познавате ли ме след толкова време?
Колко лица имах?
Колко неща правих?
Аз съм просто един от много мен.
Познавате ли ме след толкова време?

Алтер-его. Не просто раздвоение,
а цяло ново измерение от мен.
Какво толкова различно ще покажа,
като не ме познавате даже?
Абсолютно разделение в главата,
което не се получава в душата,
е и друг начин да покажа,
какво да съм различен значи.
Познавате ли ме след толкова време?

Без смисъл, ако сме двама отвътре,
и това нима е непонятно?
Когато няма кой да се завърне,
вътре става неприятно...

Алтер-его. Без дефиниция нова,
къде в мен ли започва Бога и
къде егото се бързо прекъсва?
И ето че тук душата възкръсва.
Не намирам в себе си други,
но и двамата ние не сме луди,
защото сме двете страни на монета.
Да, това се случва с човека.
Познавате ли ме след толкова време?

Познавате ли ме след толкова време?
Колко лица имах?
Колко неща правих?
Аз съм просто един от много мен.
Познавате ли ме след толкова време?

Колко е само непонятно отвътре,
защото ние гледаме себе си на дребно.
И не е толкова трудно и утре,
да намерим и нечие друго алтер-его.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...