Алъш-вериш по български
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! – Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам!
Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен, страшен грях, човече!
Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –
за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.
Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
"Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
– С ореол се стига до високото!"
Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и на всичко си готов. Керванът
от години – не, от векове –
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.
Много дълго "болна" е честта,
крехката ни съвест е "пияна".
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?
© Мария Панайотова All rights reserved.
