Amargo
Горча ли ти?
Отричаш.
(Лицемерие.)
Наясно си, че утре ще съм същата.
Какво очакваш? Кредит на доверие?
Дали пък да не ти подпаля къщата...
Или да те одраскам под лъжичката,
прицелвайки се точно... леко... вляво?
Там, дето къташ чувствата си (всичките).
Там, дето те боли.
И застудява.
Познах, нали, клишето? Много лягат,
но никоя не става за закуска.
Побъркваш се.
Ти гониш. Те ти бягат.
Звъниш, а с абоната
няма връзка.
Мълчание.
Но тихото в душата ти
по залез се пропуква. Вулканично.
(Разбрал си го. И с кат фалшиво злато,
черупките до болка си приличат.)
Горчи, нали?
Пелинено. Отровно.
А празното до свръхнепоносимост
тежи. Като присъда от олово.
Все даваш и накрая все ти взимат...
Седни до мен сега. Не казвай нищо.
Студено ти е, знам.
Ще те прегърна.
А ти наливай... (Нека да е чисто.)
Нощта е само дъх над чаша бърбън.
© Яна All rights reserved.
