Зимата ужасна във капан на студ ще хване…

Стоя си в стаята самичка,

гледам как вятър дърветата превива,

и бори той снежинки цели

от покрива да падат на земята

във своята вихрушка бяла…

Стоя си и си мисля…

Само ако бях ветрецът бурен,

как щях да те накарам да настръхнеш,

косите щях да ти разроша,

щях да те целуна по гърдите.

Нежни думи щях да ти прошепна

и да те накарам да ми се усмихнеш…

Ами ако бях… снежинка нежна?

Щях във ледена прегръдка да те взема

и зъби силно ще да стискаш ти…

Косите щяха да ти побелеят

и със устни сини ти да се сдобиеш!

Щях да те накарам да трепериш!

И за бърза смърт да ми се молиш!

Но ето - аз съм една жена безсилна

и те мразя, а после те обичам силно!!!

Желая да умреш, а после да живееш вечно.

Искам със кама да те пронижа,

а след малко само тебе дишам.

Искам да те пусна с друга…

Не! Това не искам!

Ти ще бъдеш само мой – Единствен!

Със тебе смях и сълзи ще проливам!

Мечтая до живот със тебе да остана,

колкото и да те мразя, след малко пак ще те обичам!