Ами така си е...
Не те деля на две - като монети.
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.
Ужасно ненавиждам неизвестните,
а яснотата даже не ме трогва.
И на Висоцки обожавам песните,
защото заредени са с тревога.
Лъжите аз не ща да аплодирам.
На истината фен съм безусловно.
От хубавото винаги подбирам,
но лошото по принцип все е модно...
Навярно се обърка, но това съм.
Музейни са такива като мен.
Не искам да те лъжа, че съм блясък,
щом в прах е даже утрешният ден.
Ще дойде миг, когато ще почистя
душата си от днешна неслучайност.
Тогава ще са смисъл всички листи,
изписани мечтателно с незнайност.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
