Ампутирано сърце.
Ампутирано сърце.
Сърцето откъм чувства ампутирах,
обвих го в мазен, лоен непукизъм!
От стресови моменти – абдикирах
и вечен забраних си – оптимизъм!
Душата – лутаща се в депресанти,
потисната с психоанализ – замълча,
със дози силни – антидепресанти,
не жива е, а вегетира днеска – тя!
А беше на моменти силна, ярка
и да мечтае можеше, и как да люби,
да милва, трепне, да е нежно – жарка,
а днес как плахо вехне и се губи!
Но мисля може си човек – без всичко!
И без пари, и без къщя – би преживял,
ала без огънче в душата си – е нищо,
той съществува само, но е жив умрял…
29.06.2015 г. Влад.Нед
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Илко! Това, че си обърнал внимание на творбата ми ме прави много щастлив!
Поздрави и хубав ден ти пожелавам! -
Благодаря ти, Цвета, това че си обърнала внимание и ти е харесало е голям комплимент за мен! Поздравявам те!
-
Харесах, Владислав. Трудна тема за писане, но добре развита. Силен финал. Браво! Поздравявам те!
-
Да, няма ли го огънчето в живота, няма ли го пламъчето в очите, умрели сме!
Пишеш невероятно! -
Силно въздействащо стихотворение с много мъдри истини във него!
Наистина човек може без много неща в живота,
"АЛА БЕЗ ОГЪНЧЕ В ДУШАТА СИ- Е НИЩО,
ТОЙ СЪЩЕСТВУВА САМО, НО Е ЖИВ УМРЯЛ..."
Това е посланието на творбата и е много вярно!
Поздрави от мен, Влади, и хубав творчески ден! -
Благодаря ти, Младене, но твоите образи са много силни, в някакъв друг свят, рисуваш своите поетични картини! Поздрави и от мен!
Благодаря на всичко останали, които посетихте и коментирахте - Васе, Елица, Анастасия, Ан!
Ан, може би си права за "къщя", защото като цяло произведението няма някаква старинна и архаична нотка, просто така ми прозвуча по-добре, но може примерно и да бъде:
"И без пари, без къща - той би преживял"
Много пъти съм споменавал, че критиките са много ценни за мен, така че благодаря - Ан!
Хубав и усмихнат ден на всички Ви! -
"Умирам, защото не умирам!" /Мигел де Унамуно/
"Живея, защото не живея!
Умирам,защото и до днес не съм умрял...!" /Черен Джак/:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=334339
Поздравление, Владиславе! Добре разнищваш темата! -
Живееш, само когато обичаш.
Останалото е съществуване...
Споделям посланието ти, Влади. -
Прекрасно си го казал, че без огънче в душата е жив умрял човек. Няма ли живец в очите и добра дума -отпиши го. Само се тътри в дните! Поздрав!
-
Благодаря ти, Лейди! Руми, твоите коментари са изпълнени с един позитивизъм, които ме трогва и изпълва и мен с позитивни емоции, благодаря ти!
Рени, за твоите коментари - думите ми са слаби, радвам се, че така силно си почувствала и си "така емоционално-разпалена", както и в твоите стихове, а знаеш че това много ми харесва в теб!
Благодаря на Стойна, Миночка, Ирен и всички останали!
Хубав ден Ви пожелавам! -
Малко закъснях, Влади, но дълбоко ме трогна творбата ти! Плътно се присъединявам към Лейди Фокс. Поздрав и по-ведро гледай!
-
...ала без огънче в душата си – е нищо...
-
Хареса ми цялото,но финала ме порази!
-
"А беше на моменти силна, ярка
и да мечтае можеше, и как да люби,
да милва, трепне, да е нежно – жарка,
а днес как плахо вехне и се губи!"
Това е! - Другото е захаросан пълнеж или снобски "оргазъм" за "тук и сега", а помитащите бури/ ту топло-жарки, ту смразяващо-студени , но Бури дефинират и пренасят Вечното ни Аз!
Аплодисменти, Влад!!! Силно ми импонира поезията ти. -
Толкова си прав, Влади:
"Но мисля може си човек – без всичко!
И без пари, и без къщя – би преживял,
ала без огънче в душата си – е нищо,
той съществува само, но е жив умрял…"
Без огънчето, което ни потдържа живи, което ни кара да се радваме на малките неща по пътя си, което ни помага да се усмихнем и да благодарим за това, че сме живи... нищо не сме!
Искрено се надявам това огънче никога да не угасва в сърцата на хората!
Поздравявам те, Влади!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
обвих го в мазен, лоен непукизъм!"
Накара ме да се замисля... Непукизмът....Тежест, убиваща бавно, маскиран затвор...