Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала,
бях няма, едноока,
но не изпитвам
слонска злост.
Снежец отгоре ръси
шарени конфети.
За мене истински,
от другия атлас.
Макар и причудлива,
с нови сандалети,
по пътя се не спирам,
слушам своя глас.
Какво, ако изпусна
чашата кристална.
нали съм гост, все пак,
за тост в уречен час.
Щета е скуката.
За още приключения,
на сол разбивам
сивия компас.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
