Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала,
бях няма, едноока,
но не изпитвам
слонска злост.
Снежец отгоре ръси
шарени конфети.
За мене истински,
от другия атлас.
Макар и причудлива,
с нови сандалети,
по пътя се не спирам,
слушам своя глас.
Какво, ако изпусна
чашата кристална.
нали съм гост, все пак,
за тост в уречен час.
Щета е скуката.
За още приключения,
на сол разбивам
сивия компас.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
