Ангел
Днес пак прекрасен си, любими,
и чудя се дали те заслужавам...
Аз знам, че моите очи за теб са пеперуди сини,
но имам нужда да докажа, че те уважавам!
Каква е тая твоя красота, щурченце нежно,
оплитам се така във нея - изход не намирам,
лицето ти блести пак приказно и белоснежно,
пристъпвайки към теб, замаяна се спирам...
Кой вля във тебе тази доброта, небесно слънце,
сърцето ти с протегнати ръце разпръсква обич и усмивки...
Как тъй не ти се свиди нито стръкче, нито зрънце,
а за благородството ти няма "временни" почивки?
Коя ли ангелска магия те създаде, принце,
та ти незнаеш думите - злина,омраза?
Как чиста, като на дете, душата ти е, херувимче,
във нея няма и парченце пагубна зараза...
И утре пак ще си усмихнат, пратенико Божи,
ще радваш хората със свойта красота омайна
и пак ще ми даряваш мигове разкошни-
безмълвна съм пред твойта доброта безкрайна!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
