Ангел светъл някога кацна на ръката,
даде ми мир, спря болка извънмерна!
Лъч ме погали, успокои ме светлината,
прогони от душата ми сила зла, черна!
Усетих топлина, когато я видях,
зима с пролет се смени бърже!
Тя дойде, с нейна помощ устоях,
мощта на мрака се прекърши!
Помня все още тази дата свята,
в сърцето ми Десети март стои,
тогаз видях доброто и красотата -
опора, когато болка ще предстои!
© Георги All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
