Ангел светъл някога кацна на ръката,
даде ми мир, спря болка извънмерна!
Лъч ме погали, успокои ме светлината,
прогони от душата ми сила зла, черна!
Усетих топлина, когато я видях,
зима с пролет се смени бърже!
Тя дойде, с нейна помощ устоях,
мощта на мрака се прекърши!
Помня все още тази дата свята,
в сърцето ми Десети март стои,
тогаз видях доброто и красотата -
опора, когато болка ще предстои!
© Георги All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
