Ангел /в памет на дядо/
Закъснях, дядо,
за последно да те прегърна,
а ти толкова бързо си тръгна...
не ме изчака.
Времето, дядо, и след теб продължава,
дните един по един си минават,
но аз още не вярвам, дядо,
че тебе вече те няма.
Не вярвам, че вече
няма да ме чакаш на прага.
Не искам да вярвам,
че само снимката ти след тебе остана.
Не се описва с думи тази болка,
че да те видя никога вече няма да мога.
Но, аз зная, дядо, че във всеки мой ден,
ти като Ангел бдиш от небето над мен.
© Надя Георгиева All rights reserved.
