Ангелче е вече тя!
АНГЕЛЧЕ Е ВЕЧЕ ТЯ!
Когато Господ прибере дете,
от ангел имал нужда!
Каква е таз лъжа?
Защо са му деца,
за да изкупи той греха
на всички хора по света?
Тя бе тринадесетгодишна,
с коси от злато,
с прелестна усмивка,
със кожа бяла като мляко
и две очи звездици...
Незнайно как, но беше факт -
пленила беше всички във класа
и чудният и весел смях
огласяше часа...
Сега е вече тихо!
Много тихо!
Сълзите капят във несвяст
и само празен чин напомня
за милия детински смях!
Нелепа случка я отне
завинаги от нас.
„А може да е за добре" -
повтаря някой с тъжен глас.
А може би е горе там
и смее се сега
и пази ни - това го знам.
От всичките неволи на света!
Повярвай!
Моля те, повярвай,
че ангелче е вече тя,
че те обича тъй прекрасно,
както в първите лета.
Повярвай, че те гали вечер,
когато кротко спиш.
И иска вместо нея денем
детски песни да твориш!
Повярвай!
Тя го иска!
Защото нейният живот е вече там
и няма да усети риска
от дете как се става голям!
Тя иска да живееш вместо нея!
Да бъдеш както беше тя преди,
а ако имаш нужда от закрила,
просто към небето погледни!
13.12.07 г.
Вчера почина много добра приятелка на моята племенница Симона. Момичето е блъснато от кола. Племенницата ми е много разстроена и се чудех как да я успокоя, затова и написах това стихче!
© Бенита All rights reserved.
