Apr 21, 2008, 4:53 PM

Ангели и Демони

  Poetry » Love
870 0 2
Една птица кацна на моето рамо
и ми прошепна тайна голяма.
Там, където зима и пролет се срещат,
две души една в друга се вглеждат.
Два ангела в тях се вселяват.
Два демона пространството
около тях обитават.
Битка безмълвна водят
те помежду си,
а душите леко потрепват
и долавят неразгадаеми звуци.
Ангелите ги обичат.
Демоните ги обричат.
В средата е нищото
без право на глас.
Борбата е тежка,
до сълзи понякога,
но след всяко действие
идва и край.
Какъв ли е той?
Единствено съдбата знае,
изпраща ми птица, която
част от отговора ще разгадае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ММ браво много е хубаво
  • Ангелите ги обичат.
    Демоните ги обричат.
    В средата е нищото
    без право на глас.
    Борбата е тежка,


    Надя ,колко хубаво си го написала.Поздравления

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...