Apr 21, 2008, 4:53 PM

Ангели и Демони

  Poetry » Love
872 0 2
Една птица кацна на моето рамо
и ми прошепна тайна голяма.
Там, където зима и пролет се срещат,
две души една в друга се вглеждат.
Два ангела в тях се вселяват.
Два демона пространството
около тях обитават.
Битка безмълвна водят
те помежду си,
а душите леко потрепват
и долавят неразгадаеми звуци.
Ангелите ги обичат.
Демоните ги обричат.
В средата е нищото
без право на глас.
Борбата е тежка,
до сълзи понякога,
но след всяко действие
идва и край.
Какъв ли е той?
Единствено съдбата знае,
изпраща ми птица, която
част от отговора ще разгадае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ММ браво много е хубаво
  • Ангелите ги обичат.
    Демоните ги обричат.
    В средата е нищото
    без право на глас.
    Борбата е тежка,


    Надя ,колко хубаво си го написала.Поздравления

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...