Ангели в нощта
Не е тъй трудно стихове да пишеш,
когато сто години бил си в самота.
За сто години много думи се събират,
подреждат се, превръщат се в слова!
Аз нова съм. Едва ли ще остана в занята!
Не искам само празни думи да редя,
със рими звучни строфи да "творя".
За стиховете трябват ангели в главата!
И още няколко неща, докосващи душата!
Но ако някога при мене долетят
онези ангели с големите крила,
докоснат ме и с мене постоят,
ще искам аз, преди да излетят,
да ми оставят - ангелска храна!
С такава искам аз да я нахраня,
таз моята немирница - душа.
Че сто години гладна е стояла
и има нужда да я подкрепя.
Когато я нахраня и стане сита,
когато ми пораснат пак крила,
ще ги разперя и ще литна
да търся ангели в нощта!
И щом имам нещо да ви казвам,
ще се завърна и ще подължа!
Душата ми! О, тя! Нали ви казах!
Немирница! Не мога да я укротя!
Днес тя видя един ангел - на картина.
Захласна се! Забрави се! Получи се това.
Какво пък правя аз ли? Аз нищо!
Аз исках само с вас да споделя!
© Калина All rights reserved.
