Ангст
Отновно публикувам текст към неиздадена авторска песен. Като му дойде времето ще чуете и мелодията :)
Иззад облаци тъжното слънце
лъч отрони, макар и за миг;
На надеждата крехкото зрънце
път проби си в леда мразовит.
Ала тъй, както често в живота,
някой по-жаден за светлина
в миг изтръгна му крехкия корен,
избрал борбата пред любовта.
Не, не искам... да избирам все още,
пред Бога застанал на колене.
Време прося - миг само още!...
Миг само още да бъда дете.
И застинали в смъртна прегръдка,
надеждата бледа със своя палач;
В мрака леден те тихо изтръпват,
във балада на страх и на плач.
Нека слънцето съдник им бъде -
безразлично към добро или зло.
Че и в смъртта си, ние сме заедно,
а на небето - самотно е то.
Не, не искам... да избирам все още,
пред Бога застанал на колене.
Време прося - миг само още!...
Миг само още да бъда дете.
© Александър Христов All rights reserved.
асоциирам текста със "Сигнал" не знам защо, но е отново скрит залеж! Поздрав!
