May 30, 2008, 2:31 PM

Аномалия

  Poetry
1.1K 0 1

Настъпил е краят на дните

на живота лъжата и на съдбите

Разчупен е вече моралният слой

Ще залее земята порой

 

Съдбата си своя вие ковете

Съсипахте всичко през вековете

и в името на първичен идеал

заляхте земята цялата в кал

 

Напред все напред вечно вървите

Децата Ви мрат а парите броите

и дори потънали дълбоко в скръбта

сте пак жертви на глупостта

 

Човек е създаден обаче

Той кърти и чупи, руши

Незнайно защо но и плаче

За неща които сам сътвори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кефор Потрати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...