Sep 19, 2015, 7:09 PM

Антидепресант

  Poetry
601 0 0

Антидепресант

 

Отварям сака - нямам шорти.

Газ до вкъщи на обратно.

Удрям няколко акорда,

хванали ме на вратата.

 

Обличам се - готов за фитнес,

но изкача ново двайсе.

Вместо тениска – калъфка чиста,

за възглавница. Диоптри, цайси?

 

Какво съм правил, къде съм гледал?

Ще играя с офисната блуза.

По стълбите аха да падна -

руса, черна, руса, черна, руса.

 

На пътеката топя сланини

и отвътре ме напушва смях.

Къде сега сте бе гадини?

Май, не ви понася в моя сак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...