Апатия
Ако и светът да се поправи,
ако и земята да гори,
няма да се гмуркам в празна слава,
нито сърцето мое ще тъжи.
Ако и доброто да спечели,
ако ще и Сатаната да се прероди,
няма да възпея ничии герои смели,
сърцето мое лесно вечер ще си спи.
Няма да се боря.
Ако ще и аз да съм във плен.
Нищичко не ще насетне сторя,
ако те няма теб до мен.
Без теб не мога да празнувам,
нито мога да тъжа,
без твоите устни да целуна,
не мога и на себе си да се държа.
Всяка мечта е празна,
всеки идеал е чужд.
Без да зърна косите ти прекрасни,
обхваща ме апатия и смут.
Дори светът да се поправи,
земята пак за мене ще гори,
ще искам пак в мене да се сгушиш,
дори светът пред мен да се руши.
© Теодор Пенев All rights reserved.
