Apr 9, 2011, 11:33 PM

Апатридия...

  Poetry
656 0 0

... нежно шептя твоето име.

Апатридия*! – А времето на утопиите

отдавна е минало.

Погинала е държавната власт

– свирепата, алчната,

                                       раззинала паст.

А гражданското общество отиде на кино.

 

Апатридия, любима, днес аз

                                    те съзерцавам в захлас,

защото ти знаеш,

                        че всеки човек е богатство,

че деизмът е сластен и че всеки от нас

тайно желае да мяза на Еклесиаста.

 

Но аз не съм просто три имена, нито пък ЕГН.

И даже от личната карта адрес –

                                                        по местоживеене.

Не, аз съм море от чувства и мисли –

и малко сърце, тъй че

обществен договор отричам да съм подписвал.

 

И ти, Апатридия, не си моя страна

и нямаш тромава и зла бюрокрация.

Задължения нямам към теб – но и нямам права.

Аз съм човекът, останал без нация. 

--------

*Апатрид - лице без гражданство, което не е гражданин или поданик на нито една държава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...