Apr 16, 2006, 11:10 PM

Апел

  Poetry
868 0 1

 

Бъди  като  пчеличка  в  простора,

От  цвят  на  цвят  прашеца  ти  вземи,

Но  винаги  при  кошера  се  връщай,

При  майката  на  майките  бъди.

 

Бъди  и  птица  рееща  се  в  небето,

Издигаща  се  в облаци  и  ветрове,

Но  винаги  в  гнездото  се  завръщай,

Където  чакат  те  две  ласкави  ръце.

 

Бъди  като  кошута  предпазлива

И  като  лъвица  смела  ти  бъди,

Не  давай  никой  да  те  стреля 

И  свободата  ти  да  загради.

 

Бъди  нащрек - като  войника,

Застанал  там  на  своя  пост,

Да  пазиш  туй  което  имаш,

За  истинска  любов   да  бъдеш  мост.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Донев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...