Apr 16, 2006, 11:10 PM

Апел

  Poetry
872 0 1

 

Бъди  като  пчеличка  в  простора,

От  цвят  на  цвят  прашеца  ти  вземи,

Но  винаги  при  кошера  се  връщай,

При  майката  на  майките  бъди.

 

Бъди  и  птица  рееща  се  в  небето,

Издигаща  се  в облаци  и  ветрове,

Но  винаги  в  гнездото  се  завръщай,

Където  чакат  те  две  ласкави  ръце.

 

Бъди  като  кошута  предпазлива

И  като  лъвица  смела  ти  бъди,

Не  давай  никой  да  те  стреля 

И  свободата  ти  да  загради.

 

Бъди  нащрек - като  войника,

Застанал  там  на  своя  пост,

Да  пазиш  туй  което  имаш,

За  истинска  любов   да  бъдеш  мост.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Донев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...