Nov 22, 2008, 8:58 AM

Апемант

  Poetry » Other
726 0 3
Не с бич, а със езика жлъчен
неправдата повалял си камшично.
С истини лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.

Коктейли шумни ти не си почитал,
че в пировете подлостта изгрява...
Надсмивал си се само като зрител,
а примери до днеска се предават...

Бичувал си за всичко обществото.
Хамелеонските одежди си съдирал.
На зверовете хвърлял си живота -
да го разкъсват, щом не го разбират.

От мъдростта ти днес гребем със шепи,
но шепите копнеят за жълтици...
За твоите пророчества сме слепи...
Днес се изтръгват острите езици...

Не вярваш ли, любезни Апемант?
Различни днес, уви, са само дрехите.
Не истини, а лъскав диамант
на властниците още са доспехите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...