Nov 15, 2023, 10:15 AM
Апогеят на разума
На човеците им липсва човечност.
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета...
Край логичен, без ново начало.
И въртяща се мъртва планета.
С черно слънце. От мъка умряло.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всяко човече се мисли за безсмъртно и уникално божество.
За какво му е сърце човешко? -
Първо умира сърцето човешко. Неговото добро начало. А, после.... слънце от мъка умряло. Поздрав!
-
Така е, Сенд, как не го осъзнаваме навреме...
-
Много силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
