Апокалипсис 2016
Лошадь белая на траве
Б. Гребенщиков
Вестителят сняг замита
на пътя жалейния гръб.
Под свода кънтят копита,
светлее планинският ръб.
Лъчи през снега червени –
небето изпраща стрели.
Угасват, за миг стопени –
четвъртият конник лети.
Жребецът петнист отмята
чернееща грива – в бял сняг.
Униние – по земята,
пълзи застрашителен мрак.
Света обвил в светла дреха,
снегът все вали и вали –
последна утеха крехка,
платена с кръвта на светци.
Душите им чисти литват
към други пространства, звезди
и само гърмът копитен
по земната пустош ехти.
Сияеща кръв – по склона,
угасва зората сред дим.
С гнева Божи – дъх отронен,
поредният конник лети.
6.01.2016
© Мария Димитрова All rights reserved.
