ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1252
Feb 18, 2012, 6:51 PM

Апостолът на свободата 

  Poetry » Other
2169 0 14

АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА

 

Злокобна дата. Вледеняващ студ.

Помръкнало от скръб небе.

Настръхнала и ужасена,

от мъка побеляла е земята.

Дори и вятърът,

подгонил облаци зловещи,

прощална  песен извисява,

в която... само болката звучи.

А там – до градския пазар,

най-страшната бесилка,

безчувствено мълчи.

 

С преметнато през шията въже

и гордо вдигната глава,

един достоен мъж,

превърнал се в легенда,

отправя със надежда взор

към бъдещото на България

и на всички нас.

 

Изтръпва цялата вселена -

угасват нейните звезди

в предсмъртния му час.

От неговата твърдост победена,

стъписва се дори смъртта.

 

Гредата тихо изскриптява -

бездушното въже прекъсва

последната му глътка въздух

и тялото увисва

с отворени очи...

навярно още вижда

несбъднати мечти.

Така решила бе Съдбата

с живота земен да приключи...

Апостолът на Свободата.

 

На този ден,

смирени и  с приведени глави,

стоим пред паметник безмълвен.

Но бронзовият лик е сякаш оживял

и с погледа си дръзновен

пречиства нашите души.

 

И в този миг не трябват ни

хоругви и икони на светци,

че няма със кого да го сравним.

Ненужни са и лаврови венци

за делото му свято и велико.

Над образът му свиден,

чутовен подвиг вместо ореол блести.

 

Не трябват ни и свещи

със пламък краткотраен,

че трудният ни  криволичащ път 

завинаги ще бъде осветяван

от огъня в духът му всеотдаен.

 

Минаха толкова години

откак достойно, но... и огорчен,

напусна този свят.

Сега потънали във скръб мълчим

и пак те молиме...прости ни,

Апостоле, любим.

....

 

 

 

 

 

© Христо Запрянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??