Запретнах ръкави, оголих юмруци,

доказах една правота.

Но стихнаха песни и всякакви звуци,

остана една тишина.

Зад нея шушукане, след дълго разбираш,

че Те са везна,

поставили чувствата пред всякакъв смисъл,

разбираш, че имаш вина.

Виновен за всичко - в това си призвание,

носиш ръждивия кръст

да знаеш кое е как е,

но да пазиш статуквото –

да нямаш глас, за да имаш влияние.

Излиза, че има само една-единствена дума,

в която да влезеш,

за да победиш.

Но победа каква е, няма и дума,

победа за тиквен фетиш.