Апостроф
Запретнах ръкави, оголих юмруци,
доказах една правота.
Но стихнаха песни и всякакви звуци,
остана една тишина.
Зад нея шушукане, след дълго разбираш,
че Те са везна,
поставили чувствата пред всякакъв смисъл,
разбираш, че имаш вина.
Виновен за всичко - в това си призвание,
носиш ръждивия кръст
да знаеш кое е как е,
но да пазиш статуквото –
да нямаш глас, за да имаш влияние.
Излиза, че има само една-единствена дума,
в която да влезеш,
за да победиш.
Но победа каква е, няма и дума,
победа за тиквен фетиш.
© Велина Караиванова All rights reserved.
