Въздухът тежеше от вълнение,
мастилено се връщах към живота.
Гневът преля в стон благоговение,
избърса ми сълзите по челото.
Горчилката превърна се във сладост,
но плачеше докато беше боса,
откакто те обгърнах с мойта радост,
отново се усмихваш на живота.
Когато те целувах, вкусвах вишни,
усещах те кат пчелен мед в стомаха,
ромонът на цветя и жълти лишеи
в тръстиката от жито пак се сляха.
© Димитър Димчев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
