May 23, 2011, 11:14 AM

Ароматът на думите

  Poetry » Love
1K 0 0

 

Ягодова вечер повява навън

И звучната песен на сладкия сън

Канелени спомени с дъх на забрава

И мечтание от нежна коприна

Ухание на медните струни

И мълчание  с воал от илюзии

Потайно самотно безкрайно

И ванилено къпинено зелено

Фина материя сплетена в мен

Палитра от бели сенки в тъма

 

И какаова струна в плътта

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...