Nov 25, 2008, 6:19 PM

Ароматът на любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 18
Пристъпваш неземно красива
в сребристо-лунната нощ.
Танцуваш за мене щастлива,
знаеш, че съвсем не съм лош.

Потъваме в буйна наслада
под воал от трептящи звезди.
Светлата обич ни е награда
за вярата в лазурни мечти.

Сляхме нежно душите си
със най-чистия плам.
Пожелахме с очите си
сиянието на любовния храм.

За този миг живяхме,
в чувство дълбоко споделен.
За него силно копняхме,
той от Бог ни е отреден.

За нас денят е различен,
по-цветен от майска дъга.
Животът ни с теб заприлича
на букет ароматни цветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви сърдечно за хубавите коментари! Поздрави на всички!
  • Усетих аромата на цветята в букета от стихове! Поздравления, Васил!
  • Творба излязла от сърцето!Неповторимо, чувствено, красиво!Поздрави!
  • Поздравления, Васко!С много,много любов пишеш, а сега усещам и аромата на този красив букет!!!Да бъде и занапред!
  • Нежно, сияйно, музикално, както винаги! поздрав!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...