Съседите ми не са добре,
тихи са и не се усмихват,
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто.
Искам да съм думата дъжд,
или любов,
или никой.
Иска ми се да видя
какво е залепено отвътре
на тази изоставена сграда.
Харесва ми да сме приятели
и да сме близо,
защото отиваме все по-далеч,
но никой не разбира,
най-нормалните винаги
ни пращат в лудницата.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Интересен автор си...