Аз палех свещ след свещ

и гледах иконата с надежда,

свещ след свещ, свещ след свещ,

докато не влязох в храма за последно

и не оставих свещ без пламък,

заради горчива сълза угаснал,

чаках, чаках, бог го нямаше...

Господи, убих те и ще те съживя, ще те възкреся,

ще те създам, за да ми бъдеш създател,

защото ме боли, когато те няма,

но мой ще си ти, по мое подобие и лик,

ще си само мой бог и на чужд не ще се покланям.

Мой най-добър приятел си ти, Господи,

зная, че те няма,

отговори на молитвите ми,

отговори!

Ти не съществуваш, но обичам сладките лъжи,

лъжи!

Бъди обезболяващо дори за кратък миг!