Атентатът в Русия

Poetry » Civic

1.3K 0 1

Невинни хора отидоха си от света,

затова силно скръбта ме угнетява!

Мракът изпрати тях във вечността,

ненужната бруталност ни ужасява!

Техните близки сълзи леят,

те усещат празнота тотална,

в страх за тях самите живеят,

за всички тях ми става жално!

Тази жестокост нищо да постигне няма,

но някои "хора" да се вразумят не желаят!

Няма явно да свърши човешката драма,

не разбират, че насилието не е път към раят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Откакто оръжието стана по-търсено от хляба...

2024-03-27T19:12:04+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0