Аве Мария
АВЕ МАРИЯ
Тя нежно почука днес призори,
и ми избърса сълзите в очите,
с одеяло от синчец ме зави и покри,
и отвори прозореца на мечтите ми.
И подухна южняка и ме пак завъртя ...
в танц, чух трели на дишащо, идващо лято,
на поляна от жълти, ярки цветя,
проснах одеялото аз, както когато....
Тогава когато изведнъж озарен,
от нещо ново, нещо стана с мене,
по зари кон позова ме с рог съкровен,
за любов и стоя пред тебе сега на колене.
И се моля да не свършва този час този миг,
от този вечен фонтан, Боже дай още да пия,
а в гърдите ми свит пужинй оня вик,
на жена с име човешко, Мария - АVЕ МАRIA!
20.06.2006 06:29 ЕЕТ Лвов-Киев, вагон.9, м.7.
© Ми Ки All rights reserved.
