Така добре си спинкаше сърцето ми,
а някой взе по портата да чука!
"Ехо... Има ли някой, извинете?
Аз... търся Любовта. Дали е тука?"
Добре, че не крещеше много силно,
та не успя сърцето да събуди.
Познах го! Спомен от графата Минало.
С кое право бе тук, да му се чудиш?!
"Аз търся Любовта - повтори пак -
Навремето малко я нараних..."
Малко ли каза? Ама че глупак!
Навремето той всъщност я уби!
Наместо още време да загубя,
до десет бавно преброих наум...
Сърцето си не исках да събудя,
и казах, без да вдигам много шум:
Навярно сте пропуснал забележката,
поставена на входната врата:
"Търсите ли Любов - имате грешка!
Отдавна не живее тука тя!"