Август е Септември (icohim & katkatkat)
icohim & katkatkat
Когато жиците засвирят в стон
на крехък бриз от хладните вълни.
Когато гълъбите с лек поклон
приветстват облачните дни.
Тогава сякаш Август е Септември
и косите пълни са с мънички листа,
опадал цвят от късните тополи,
приветстващи началото на есента.
Тъгата в премяна от злато
пристига и носи късче от лято
за спомен. И може би сЪлзи.
Небето няколко ще пророни,
ще докосне пръсти и клони
... Септември е. Първи.
И локвите давят се във ритъм
на краткия, но жаден за земя ръмеж,
а месеца в колко ли надежда е оплетен,
ухание на есенен копнеж.
Рано се вече, рано се мръква...
В душата бавно есен пристъпва.
Слънчогледите земята поглеждат
и ронят сълзи в черни одежди.
Не може да скрие земята,
че вече студено ù става.
И някак посърват листата,
есенен килим да направят.
И тихо под сутрешна песен
ни кротко обвива топла мъгла
и сякаш че нищо не трепва.
А над нея Хелиос по пътя лесен
протяга лъчи от свойта ръка,
през пелената сива и лепкава.
Не мога. Не мога. Не вярвам!
Но шепот дочувам, съзирам и сянка.
Нейния мирис навън се долавя.
Идва. Да приспи душите във дрямка.
Не мога. Не мога. Не трябва!
След Август е ред на Септември.
Така е и така си остава...
Сред есен скоро ще се намерим.
© Христо Стоянов All rights reserved.
това е шега стиха е великолепен!Браво и на двамата!
