Oct 4, 2018, 10:31 PM

Августовско-септемврийско обещание

  Poetry
352 0 0

Когато от прегръдки разтопена
на август във леглото се отпусна,
по устните с упоя на бадеми
ще ме обсипват още твойте устни;

 

косите ми със мирис на коприва
по тялото ми потно ще прилепнат
и може би ще дойдат самодиви 
любовни заклинания да шепнат.

 

Молбата ми е да не бързаш още,
дори септември вече да прекрачва,
защото ми се струва - тази нощ е
съдбовно наша. И изпитвам зрачни

 

желания да те привържа с тяло
и със душата си да те наричам.
и чак до следващото ни начало
на есените ни да те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...