Автобаладно

Аз съм странният воин:

и във бран и без бран,

не съм слизал от коня.

Мойта участ е там.

Дон-Кихотова квота,

Дон-Хуанова рат,

рицар съм на живота,

враг любим на смъртта.

В безотстъпна кохезия

с Битието- открит,

живея поезийно,

съм все победител.

Тук баладата в шок е:

по истински жребий-

на фаталност злокобна

аз ще съм жертвата.

Но баладно възкръстнал

в буен рицарски стяг,

гробът ми ще се пръсне

над трофеи от мрак.

И легендите крехки

с мълви се препират:

как, роден със доспехи,

рицар галопира.