Автограф от едната зависимост
Наказах го - голямото очакване -
с доверие,
до вчера немислимо.
За първи път любимите ми макове
са сложени
под звездна карантина.
Последното вагонче на душата им
е хванала на стоп
едната приказка.
Не искам автограф от самотата.
Сега е неизбежно,
/както никога.../
от строя да излезе хипотезата,
че нищичко
от никой не зависи
и някаква наивна е поезията,
вселената
която ще разпише.
А в бялото на зимната ни химия
музата с уроците
ще липсва.
Знае тя - с рекордите на Гинес
пълното си
щастие опитвам -
Глухарче да е, кихнало от ковид,
семе
сред снежинките ще скрие
и пипнала неясната си болест,
за хапче нежността
ти ще изпия.
